Поне 1103 лв. е необходимият нетен месечен доход на работещ, за да

Поне 1103 лева е необходимият чист месечен приход на работещ, за да може да покрие разноските за прехрана - храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз. Брутната заплата за прехрана е 1421 лева, демонстрират данните на КНСБ. От декември предходната година се е вдигнала с  56 лева за живеещ самичък работещ човек. През юни нужният чист месечен приход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лева, а брутната заплата за прехрана - 1378 лв.. Доходите на двамата работещи и едно дете до 14 година, би трябвало да са по 1279 лева брутна работна заплата на всеки, с цел да може фамилията да живее обикновено. Чисто всеки от двамата би трябвало да получават по 992 лева Основните фактори за повдигането на нужната заплата за прехрана е поради скокът на цените. От началото на годината петролът се  е вдигнал с с 55%, природния газ с към 5 пъти,  цената на електрическата енергия за бизнеса с към 4 пъти. Отчита се  ръст на цените на производител в индустрията с 20% през  септември на годишна база. По-забележимо повишаване от началото на годината се следи при „ Хляб и зърнени храни “ с 4,2%. Общото нарастване на цените на хлебните произведения е с 8,6%, при брашното с 10,1%. „ Мляко и млечни артикули “ са се вдигнали с 4,2%, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) с 5,3%. „ Животински и растителни масла “ нарастват с 16,3%, като единствено слънчогледовото олио в границите на девет месеца се повиша с към 30%. Зеленчуците са се вдигнали  с 15,4%, по-осезаемо повишаване се следи при зеле, домати, краставици, картофи -в диапазон от 22-30%. Наред със сезонните зеленчуци сензитивно повишаване се следи при зрял боб - 7,5%) и леща -17,3%.  Повишението на питателните артикули се отрази върху повишаването на цените на услугите в заведения за публично хранене, които доближават растеж до 9,4%, демонстрира проучването на КНСБ. По-силно е изразено повишаването в заведения за бързо хранене с 7,6% и кафенета с 14,8%. Нарастват стоките от първа нужда, които обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети. В България 1,660 млн. души живеят под прага на беднотия и са с ограничено ползване, чувството при тях е за по-висока инфлация, отколкото демонстрира общият показател на потребителските цени, споделят специалистите от КНСБ.